сряда, 6 юли 2011 г.

Славеева песен



Когато утрото е тъй далеко
и сме подвластни на нощта,
дочувам славей да припява леко,
извива трели и възпява любовта.
Заслушан в чудната му песен,
подвластен съм на тази красота,
но не намирам начин лесен,
да се отърся аз от свойта самота.
От песента му сякаш се лекувам
и ме изпълва тя със сила, мощ.
Дали така е или ми се струва,
не зная, но го слушам нощ след нощ.

А щом запее той – разпръсква мрака,
на мойта самота зачерква знака.

       25.07.2010 г.

7 коментара:

  1. Много хубава е тази славеева песен, Миро!
    Прекрасно си го написал!
    Хубаво и усмихнато днес ти желая от сърце!

    ОтговорИзтриване
  2. Подвластна съм на хубавото писане, Миро -
    чудесна е тази славеева песен, дано те вдъхновява още.
    Поздрави, Диана

    ОтговорИзтриване
  3. Славеите пеят прекрасно!
    Миро, написал си го с много чувство! Поздрави и усмихнат ден:)

    ОтговорИзтриване
  4. Много е хубаво, Миро. И аз, като теб, понякога вечер, стоя и слушам песните на птиците... Тогава е толкова красиво, спокойно и самотата ми сякаш изчезва... полита с песните на славея...
    Поздравления за прекрасния стих!!!

    ОтговорИзтриване
  5. Мони,
    Диана,
    Цвети,
    Вили,
    песните на славеите са наистина прекрасни и прогонват самотата, а и привличат дори разсеяните музи! :)
    Благодаря ви!:)

    Приятна вечер с омайната песен на славеите! :)
    Поздрави!
    Миро

    ОтговорИзтриване
  6. Ех, че хубаво си я описал, Миро! Като че ли долавям песента и аз... Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря Ева! :)
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...