Славеева песен

Когато утрото е тъй далеко

и сме подвластни на нощта,

дочувам славей да припява леко,

извива трели и възпява любовта.

Заслушан в чудната му песен,

подвластен съм на тази красота,

но не намирам начин лесен,

да се отърся аз от свойта самота.

От песента му сякаш се лекувам

и ме изпълва тя със сила, мощ.

Дали така е или ми се струва,

не зная, но го слушам нощ след нощ.

А щом запее той – разпръсква мрака,

на мойта самота зачерква знака.

       25.07.2010 г.