събота, 26 февруари 2011 г.

Задушница



     
Днес е една от трите големи задушници в православния църковен календар. Ден, в който почитаме близките ни, които са напуснали нашия грешен свят и са отишли на едно по добро място.
    Според традицията, днес се раздава "За Бог да прости!". Това направих и аз.


 





   

петък, 25 февруари 2011 г.

Приказка за ...

ПРИКАЗКА

за една Змеица




     През девет планини в десета, през девет страни в десета имало едно време една .....змеица. Тя не била обикновенна, а много,много начетена. Владеела перфектно три езика ( освен своя собствен, а това не е лесна работа, щото е дълъг и разцепен накрая ), компютърна грамотност от най-високо ниво и ред други начетености.
     Та решила змеицата да си направи блог. Речено-сторено и ето седнала пред компютъра, хванала мишката с два нокътя ( щото още не са направили мишки да пасват на змейски лапи ) и “клик – клик” започнала. Направила си блога и за да не се издава, че е неин, го кръстила –  "Драконов полет" ( то дали са змейове, дракони, лами или хали – все хвъркати създания ). После, като всяка уважаваща себе си и държаща на външния си вид змеица, решила да си оправи маникюра и педикюра, че нещо платиненият лак започнал да се лющи.

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Като зрънца от пясъчен часовник












137.


Като зрънца от пясъчен часовник,
секундите изтичат във безкрая,
а миналото – знатен благородник,
ги придружава, на безвремието, в рая.
Минутите след тях политат,
през настоящето минават – без да спрат,
една след друга, в часове, се сплитат
и продължават по безкрайния си път.
През дните – часовете преминават,
през нощите безлунни, ослепели
и ето, че в безкрая се стопяват,
изчезват във вселенските предели.

Така отлита времето, уви
и бъдното във миналото се топи.

 24.02.2011 г. 


Снимка - интернет

неделя, 20 февруари 2011 г.

Азбучни размисли 2

А трябва ли да бъде толкоз сложно,
Без нищо ти да промениш.
Възможното да стане невъзможно,
Годините отминали да измениш.
Дали е истина или лъжа,
Едва ли отговора ще получа.
Живота чуден аз да задържа,
Законите житейски да изуча.
Историята следва своя ход;
Йована в песен е възпята;
Като падение или възход,
Любов, да получаваме в отплата.
Море безкрайно, синя шир,
Не можеш с поглед ти да го обхванеш.
Остават чувствата ти, най-подир,
Проблеми и решения да схванеш.
Разлъка или среща е това;
Сърце разбито на парчета;
Трогателни или пък весели слова;
Утеха или коледни звънчета;
Фантазия обвита във позлата;
Хиляда нощи във единствен ден;
Целувка дадена ни за разплата;
Чаровен принц от дракон победен;
Шега дали това е или вярно,
Щом сам не знаеш, питай ти;
Ъглите тъмни са навярно;
гЬоловете са пълни със звезди;
Юнаците изчезнаха в безкрая,
Я точка да поставим най-накрая.

петък, 18 февруари 2011 г.

Монолога на един безумец

135.


Безумецо, нима ти мислиш си, че можеш,
на колене съдбата да поставиш,
на шията и черен клуп да сложиш,
решенията си да отмени, да я заставиш.
Безумецо, каишка ти не ще и сложиш,
за да те следва в пътя твой,
на нея волята си ти не ще наложиш,
за да намериш някога покой.
Безумецо, пред нея, боговете даже,
като деца пред майка си, стоят,
и най–смирено чакат да им каже,
дали са прави или пък грешат.

Безумство е, да си го мислиш даже,
че може тя жестоко, пак да те накаже.

17.02.2011 г..

сряда, 16 февруари 2011 г.

Защо...

134.


Защо не мога да заплача?
Сълзите ми пресъхнаха отдавна,
душата си предадох на палача,
на любовта си сложих кръст – безславно.
Сърцето си опитах да убия,
за да не страда в този черен ден,
във черен креп, опитах се да го увия,
че моят дух е днес сломен.
На разума си забраних да пита:
Защо се случва и защо на мен,
защо дори не се опита,
защо предаде се с дух победен?

Защо сега не мога да заплача,
а като гарван черен, само, грача?

           16.02.2011 г..

О, спри сърце !



133.


Кинжал заби във моето сърце,
на хиляди парченца го разсече,
тез късчета събирам със ръце,
да ги слепя ли? – нямам сили вече.
С кинжали – думи, мили, но жестоки,
надежди и мечти са умъртвени
и разпилени в четири посоки,
отровени, разсечени, изпепелени
Да бе сърцето камък, вместо плът
и камъка на прах, от тях ще стане,
а зейналата рана в мойта гръд,
кървяща дълго там, ще си остане.

О, спри сърце тоз бяг лудешки,
не те виня за свойте грешки.

            16.02.2011 г..


понеделник, 14 февруари 2011 г.

Двойно или ......... два в едно

      

        Честит св.Валентин


Амур, тоз малък бог съдбовен,
решил да си направи днес шега
и потопил във елексир любовен
върха на своята стрела .
Опънал тетивата леко,
на своя лък, във този час
и я изстрелял надалеко,
високо над света, над нас.
Стрелата полетяла във небето,
ала где паднала – туй никой днес не знай,
дали пронизала е някого в сърцето
или обиколила е света от край до край.

Затуй на този ден, сърцата влюбени празнуват
и даже боговете с тях не смеят да се пошегуват.


            и  Честит празник на виното  ,
     винарите и всички които пият тази божественна напитка



Жени и вино, вино и жени,
различни, ала толкова еднакви.
Една монета с две страни,
познати и безкрайно непонятни.
Жените се нуждаят от внимание,
виното също – затова,
потребно ни е цялото познание,
което е събрано по света.
Любов е нужна и за двете,
слова красиви ний да им шептим,
а майсторите малко са – помнете,
от тях да се поучим и да не грешим.

Сгрешим ли със жените – зле се получава,
а с виното сгрешим ли – кисело то става.


        Честит празник !  Нека наздравиците да са двойни или ........ кой каквото празнува !

НАЗДРАВЕ !!! 

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

Тройна примамка за Муза

       

        Напоследък времето се стопли, замириса на пролет и мойта Муза, взе че зачезна нанякъде. Чакам я да се появи отнякъде, но уви - ни вест, ни кост. А без нея съм заникъде, така че реших да я примамя. И за да съм сигурен, че ще се получи, залагам не една а цели три примамки.
         Ето ги и тях:

         Примамка първа:


100.


О Музо, на Олимп сред боговете,
дали се пази твойто място там?
Или при смъртните, о дивно цвете,
за да изпълваш ти душите ни със плам?
Щом ти на рамото на някой кацнеш,
не могат да опишат думи и слова,
по листа бял, перото му щом тласнеш,
с поезия изпълва се той след това.
Ала понякога за дълго ти не идваш,
тогава тъжно е и сиво на света,
но появиш ли се, тогава радваш
и най-взискателните наши сетива.

Затуй аз моля днеска най-смирено,
вниманието ти за нас да бъде отредено.

23.11.2010 г.



         Примамка втора:



                   P.S. Ако искате да разберете за какво пее, вижте тук, струва си.


         Примамка трета:

         Това е най-изкусителната, според мен.


сряда, 9 февруари 2011 г.

ПРЕДАЙ НАТАТЪК !

       


          Ето че и аз се включвам в играта " Предай нататък " .




         Видях я преди време в различни блогове, но се записах при Даниела . Правилата са следните: първите пет които се запишат след този пост, ще получат подарък направен от мен. На свой ред те трябва да публикуват играта в блога си до края на 2011 година и да предадат щафетата.
    

№1 - KENGA

   
      P.S. Можете да се свържете с мен  ето тук : miro_mag11@mail.bg 

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Размисли......с обяснение

       


         Милена ме накара да се замисля, че май впечатлението което оставям, е на един самотен и песимистично настроен човек. Нищо подобно. Тези които ме познават, знаят че съм непоправим оптимист. Но човек изпада и в дупки, ями, ровове, пропасти, бездни........
         Всеки минава през лоши моменти, но такъв е животът. Макар че напоследък не ми върви особенно, твърдо вярвам че рано или късно съдбата ще ми се усмихне. А дотогава - каквото сабя покаже и продължавам да се усмихвам.
        А ето и продължението от вчера:
  
103.


Какво страдание е? – да отидеш в Ада;
Какво е щастие? – подарък е от Рая;
Какво е мъка? – тя от Дявола се пада;
Какво е радост? – тя е Ангелска омая;
Как от страданието ти да се избавиш?
Как щастието си при теб да задържиш?
Как мъката сега ти да забравиш?
Как радостта си ти да умножиш?
Кога страданието ще изчезне?
Кога на щастието път ще стори?
Кога и мъката навънка ще излезне?
Кога на радостта вратата ще отвори?

Какво и Как – от памтивека питаме се ние;
Кога – туй всеки сам ще трябва да открие.

                                                                                                29.11.2010 г.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Размисли






102.


Като дърво самотно , всред полето,
обрулено от дъждове и ветрове,
застанало между земята и небето,
ориентир за хора и за зверове.
Като скала самотна във морето,
където птиците за отдих спират,
стои през вековете, там където
и занапред, те пак ще я намират.
Като звезда самотна във безкрая,
хилядолетия блестяла там,
разпръсква светлина, ала накрая,
изгаря тя във своя огнен плам.

Така и ние, раждаме се в самота,
и пак сами посрещаме смъртта.

           25.11.2010 г.

 

събота, 5 февруари 2011 г.

"И нека бъде светлина!"

        


           И каза Бог :" И нека бъде светлина! " .



      Много ми харесва светлината на свещите, още повече, когато сам съм си ги отлял. Да, тези са мои произведения и няма да ги намерите в магазина.
      Ето това е другата ми "страст" - да си правя разноцветни свещи. 
      Снимките не са за каталог, но и аз не съм професионален фотограф. 
      Приятна и романтична съботна вечер на свещи, с чаша хубаво вино за настроение.

четвъртък, 3 февруари 2011 г.

Спомен за лятото...


31.


Високо в лятното небе безбрежно,
щом слънцето се възкачи,
от трона свой, съвсем небрежно,
разпраща вредом огнени лъчи.
Запалват те огньове на земята
и в хорските души – без жал.
Изпепеляват вред горите и полята,
сърцата ни пробождат със кинжал.
И страстно молим се сред тоз пожар,
за малко дъжд и миг прохлада,
ала не чува ни, там горе огнения цар
и ни изгаря той на тази клада.

Ала щом дойде зимата – кралица снежна,
ний търсим неговата топлина – желана, нежна.

          30.07.2010 г. 

вторник, 1 февруари 2011 г.

Кой е виновен?

             Провокирано от Цвети .



12.


Останахме със теб приятели добри,
макар и нявга влюбени да бяхме,
преди време, но мисля си,сега дори
по-близки сме и някак си успяхме,
да съхраним добрите чувства в нас
един към друг. А сякаш вчера беше,
когато гледахме се двама във захлас,
отдадени на любовта, що в нас гореше.
Но някак неусетно и полека изгубихме се,
нейде там по пътя, а наште чувства,
времето неспирно, надалеч отнесе
и таз любов във нас, уви, отсъства.

Сега добро приятелство ни свързва
и доживот, детето наше ни обвързва.

           23.04.2010 г.

13.


В таз тъмна доба, в този късен час,
когато сам оставам в тази къща,
усещам празнота, а споменът за нас
нахлува в мислите ми и назад ме връща.
Във времето отминало, тъй безвъзвратно,
когато заедно ний бяхме с любовта
и струва ми се крайно непонятно,
какво се случи и обърка се света.
Във този свят, във който ний живяхме,
изпълнен с обич, страст и жар,
но мина времето и изгоряхме,
на чувствата във силния пожар.

Такива мисли вечер в мен напират,
а отговорите, уви , не се намират.

26.04.2010 г. 
 

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...