Размисли......с обяснение

       


         Милена ме накара да се замисля, че май впечатлението което оставям, е на един самотен и песимистично настроен човек. Нищо подобно. Тези които ме познават, знаят че съм непоправим оптимист. Но човек изпада и в дупки, ями, ровове, пропасти, бездни........
         Всеки минава през лоши моменти, но такъв е животът. Макар че напоследък не ми върви особенно, твърдо вярвам че рано или късно съдбата ще ми се усмихне. А дотогава - каквото сабя покаже и продължавам да се усмихвам.
        А ето и продължението от вчера:

  

103.

Какво страдание е? – да отидеш в Ада;

Какво е щастие? – подарък е от Рая;

Какво е мъка? – тя от Дявола се пада;

Какво е радост? – тя е Ангелска омая;

Как от страданието ти да се избавиш?

Как щастието си при теб да задържиш?

Как мъката сега ти да забравиш?

Как радостта си ти да умножиш?

Кога страданието ще изчезне?

Кога на щастието път ще стори?

Кога и мъката навънка ще излезне?

Кога на радостта вратата ще отвори?

Какво и Как – от памтивека питаме се ние;

Кога – туй всеки сам ще трябва да открие.

                                                                                                29.11.2010 г.

105.

Подобно на дърво без корен,

захвърлено на ничия земя,

сред непокорните – покорен,

смирено свел си своята глава.

Пак не намерил място във безкрая,

самотен си сред оживената тълпа

и мислиш си – дали това е края,

дали ще се измъкнеш от калта.

И както всеки шут придворен,

с шегите си, рискуващ своята глава,

така и ти – разбий кръга затворен

и потърси там своите права.

Дори това, главата да ти струва,

не получава, който не рискува.

                                                         02.12.2010 г. 

110.

Не мога да се меря с всички,

ала щом кацне Музата на мойто рамо,

започвам да сглобявам срички

и думите изписвам само.

Върху каквото имам под ръка,

дали е лист или салфетка бяла,

записвам тези стихове така,

че все едно тя песен е запяла.

Когата тъжна тя е, мрачен съм и аз,

елегии изписвам, във душата с мъка,

но в настроение ли е, тогаз

веселието идва без поръка.

На Музата си благодарности изпращам

и за перото мигом пак се хващам.

                                                        06.12.2010 г.

   А последните, невероятно топли дни, ми напомниха за пролетта.

10.

Нов ден започва – утринна роса

със диаманти е покрила пак света

и храсти, и дърветата в леса,

тревата мека, чудните цветя.

Искрят в светлика на зората

тез капчици със диамантен блясък,

по-чисти от сълзите на децата,

отронили се върху златен пясък.

Блестят в различни цветове

и бавно, бавно се стопяват

под топлите лъчи, във синьото небе

като мъгла се изпаряват.

И тъй започва всеки чуден ден

за нов живот отново прероден.

23.04.2010 г.

  

     

    И накрая искам да ви пожелая една прекрасна и невероятна седмица, а всеки нов ден да е изпълнен с магия!