вторник, 1 февруари 2011 г.

Кой е виновен?

             Провокирано от Цвети .



12.


Останахме със теб приятели добри,
макар и нявга влюбени да бяхме,
преди време, но мисля си,сега дори
по-близки сме и някак си успяхме,
да съхраним добрите чувства в нас
един към друг. А сякаш вчера беше,
когато гледахме се двама във захлас,
отдадени на любовта, що в нас гореше.
Но някак неусетно и полека изгубихме се,
нейде там по пътя, а наште чувства,
времето неспирно, надалеч отнесе
и таз любов във нас, уви, отсъства.

Сега добро приятелство ни свързва
и доживот, детето наше ни обвързва.

           23.04.2010 г.

13.


В таз тъмна доба, в този късен час,
когато сам оставам в тази къща,
усещам празнота, а споменът за нас
нахлува в мислите ми и назад ме връща.
Във времето отминало, тъй безвъзвратно,
когато заедно ний бяхме с любовта
и струва ми се крайно непонятно,
какво се случи и обърка се света.
Във този свят, във който ний живяхме,
изпълнен с обич, страст и жар,
но мина времето и изгоряхме,
на чувствата във силния пожар.

Такива мисли вечер в мен напират,
а отговорите, уви , не се намират.

26.04.2010 г. 
 
54.


Отново ме нападат мисли мрачни,
защо ли винаги така се получава?
Тоз който счупил е оковите си брачни
доволен от живота си остава.
А другият, захвърлен във света, самичък,
премисля – где е сбъркал и какво не е направил
и му остава само споменът едничък,
за миналите дни, назад, които е оставил.
И е безсилен той напред да продължи,
в живота си да въведе порядък, даже,
да се опита, на съдбата да се издължи,
какво ще стане, той не би могъл да каже.

Така се нижат дните му,един след друг,
и скоро няма пак да бъде той съпруг.

23.04.2010 г.
Завършено на
11.09.2010 г. 

65.


Със времето преодолях те аз,
а дълго бях от теб зависим,
изпадах, даже, във захлас,
гласът ти щом дочуех, хрисим.
Че много влюбен в тебе бях,
дали разбрала си – не зная,
но с времето това преодолях
и ето ме освободен накрая.
Сега спокойно мога да говоря,
какво било е между нас,
без рана стара да отворя
и няма да се притеснявам аз.

Надявам се и тебе да не притеснявам,
със думите, що върху листа бял оставям.

16.09.2010 г. 

66.


Дълбоко нарани ме преди време
и дълго, тези свои рани близах,
но прошката, що във ума ни дреме,
щом нужна е, тогаз напред излиза.
Отдавна, тази рана в мен, зарасна
и даже белези върху ми не остави.
От нея, като феникс, моята душа израсна
и ти простих, че раната направи.
Да кажем, за добро било е всичко,
и любовта ни, и раздялата, и края,
ала детето ни, расте самичко,
това дали ще ти простя – не зная.

А казват хората – че прошката е дар от бога,
ала не зная, всичко да простя, дали ще мога.

16.09.2010 г.


7 коментара:

  1. Много хубаво и наистина понякога така се случва, за съжаление. Искам да ти пожелая, Миро, един много приятен ден с вдъхновение и усмивки:)С удоволствие чета твоите произведения! Това го казвам от сърце!

    ОтговорИзтриване
  2. Мерси за пожеланието. Денят ми наистина беше приятен. :)

    ОтговорИзтриване
  3. :)))Времето отива към затопляне и настроението също трябва да се покачва!Лека вечер/нощ:)/

    ОтговорИзтриване
  4. Стана ми много тъжно. Не съжалително, а тъжно. Все още не знам защо точно, тъй като аз не подкрепям брака, но някак си е тъжно, когато нещо уж голямо в един момент се оказва, че се е превърнало в утопия. Какво ли не си причиняват хората само...

    Мирка, радвам се, че си надмогнал това, поздравления за силата, откровеността, прероденото мъдро и желанието да продължиш напред! Нека бъде за добро, от сърце ти желая!

    ОтговорИзтриване
  5. Дам...
    Шекспир е казал: "Тез бурни чувства имат бурен край"!
    Понякога много си мисля за това дали да останеш "приятел" с човека с който вече не сте едно...?
    и тогава се сещам за една бг песен:
    "искаш с теб да останем с теб добри познати... как да разбирам това, бяхме най-близки за туй от сега нататък ще сме най-чужди в света"
    Аз го изпитах това и мисля е ужасно! Да си бил години с някой /изгаряща любов, разкъсваща/ и да дойде време да не се поздравите на улицата... Грозно!
    Но и как се остава приятел с човек когото още обичаш, а той теб вече не?

    ОтговорИзтриване
  6. Силве, права си, че хората си причиняваме всякакви неща. Но по-важното е да превъзмогнем лошите, да запазим спомена от хубавите и да продължим напред! Благодаря за пожеланието, надявам се да е за добро! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Violka, съжалявам че си минала през това! При нас нещата приключиха мирно и кротко, без драми и разправии. Просто сме повече от "добри познати", продължаваме да се виждаме по различни поводи или когато някой от двамата има нужда да сподели нещо, което знае че другия ще разбере по-добре от всеки друг. Ами ето така си останахме приятели.

    ОтговорИзтриване

LinkWithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...